Джовани Бокачо - „Декамерон”.

През 1348 г. във Флоренция върлува чума. Страх сковава човешките души. Депресивното състояние на всеобща масова психоза Джовани Бокачо използва като своеобразна психологична мотивация за повествователното действие на своите герои. Те напускат Флоренция и уединени в извънградска вила, се опитват да забравят ужаса, който преживяват техните съграждани, спомняйки си красиви и интересни дни от близкото безоблачно минало. Това са всъщност седем девойки и трима младежи от видни патрициански фамилии. В продължение на десет дни всеки от тях разказва по една интересна случка, определена в жанрово отношение като новела. Общият брой на интерпретираните от Бокачо новели в „Декамерон” е сто. Оттам и самото заглавие на творбата - „десетдневник”, което идва от гръцки език, т.е. „декамерон”.
противопоставяне: Бокачовите герои са изпълнени с егоистични чувства, отдавайки се на безметежни удоволствия, докато Флоренция е скована от чумата. В противовес, поклонниците на Чосър, насочени към сериозната мисия, разказват весели истории ...