This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
Ángeles MASTRETTA, "Ortografía", Maridos, Buenos Aires: Seix Barral, 2007, págs. 237-238. 381 words
Al fin, su marido se cansó de quedar bien con ella y se fue a quedar bien con alguien más. Los primeros días Ofelia sintió la soledad como un cuchillo y se tuvo tanta pena que andaba por la casa a ratos ruborizada y a ratos pálida. [...]
Un día cambió los cuadros de pared, otro regaló sillas del comedor que de tanto ser modernas pasaron de moda. [...]. Al último arremetió contra su sala, segura de que urgía cambiar la tela de los sillones. El tapicero llegó al mismo tiempo en que le entregaron por escrito la petición formal de divorcio. La puso a un lado para pensar en cosas más tangibles que el desamor en ocho letras. Trajinó en un muestrario buscando un color nuevo y cuando se decidió por el verde pálido el tapicero llamó a dos ayudantes que levantaron los muebles rumbo al taller. [...] Ofelia los vio irse y siguió con la mirada el rastro de cositas que iban saliendo de entre los cojines: un botón, dos alfileres, una pluma que ya no pintaba, unas llaves de quién sabe dónde, un boleto de Bellas Artes que nunca encontraron a tiempo para llegar a la función, el rabo de unos anteojos, dos almendras que fueron botana y un papelito color de rosa, doblado en cuatro, que Ofelia recogió con el mismo sosiego con que había ido recogiendo los demás triques. Lo abrió. Tenía escrito un recado con letras grandes e imprecisas que decía: «Corazón: has lo que lo que tu quieras, lo que mas quieras, has lo que tu decidas, has lo que mas te convenga, has lo que sientas mejor para todos». «¿Has?», dijo Ofelia en voz alta. ¿Su marido se había ido con una mujer que escribía «haz» de hacer como «has» de haber? ¿Con una que no le ponía el acento a «tú» el pronombre y lo volvía «tu» el adjetivo? ¿Con alguien capaz de confundir el «más» de cantidad con el «mas» de no obstante? La ortografía es una forma sutil de la elegancia de alma, quien no la tiene puede vivir en donde se le dé la gana. Según el pliego que debía firmar, la causa del divorcio era incompatibilidad de caracteres. «Nada más cierto», pensó ella. «La ortografía es carácter». Firmó.
The winning and finalist entries are displayed below.To view the like/dislike tags the entries received simply click on the "view all tags" link on the right hand corner of each entry.
You can leave your feedback for this pair at the bottom of the page.
Congratulations to the winners and thanks to all the participants!
Най-накрая се измори да се държи добре с нея и замина да търси друга, с която да се държи добре. В първите дни Офелия чувстваше как самотата я пронизва като нож. Изпадна в самосъжаление и бродеше из къщата ту почервеняла от срам, ту пребледняла. [...]
Един ден смени картините по стените, друг ден подари столовете от трапезарията, които бидейки толкова дълго модерни, вече изглеждаха старомодни. [...] Накрая стремително се насочи към салона, убедена, че е време да смени дамаската на креслата. Тапицерът дойде по същото време, по което й връчиха oфициалната молба за развод. Постави я настрани, тъй като имаше да мисли за неща, по-реални от липсата на любов, изписана със шест букви. Прокара поглед по каталога с мостри с надеждата да открие нов цвят и след като най-накрая се спря на бледозеленото, тапицерът повика двама свои помощници, за да отнесат мебелите към ателието. [...] Офелия ги наблюдаваше как се отдалечават, проследявайки с поглед поредицата от вещи, които се изсипваха една след друга измежду възглавничките: едно копче, две карфици, една писалка, която вече не пишеше, някакви ключове от господ знае къде, билет за представление, което така и не намериха време да посетят, капачката на бинокъл, две бадемчета, останали от закуска и една хартийка в розов цвят, сгъната на четири, която Офелия повдигна със същото спокойствие, както и останалите вещи. Отвори я. Имаше съобщение, написано с големи и неравни букви, което гласеше: «Миличко, нъправи това, коието ти искаш, коието наймного искаш, нъправи това, коието решиш, коието ти е найудобно, нъправи това, коието мислиш, че е найдобро за всички». „Нъправи?” , повтори на висок глас Офелия. Съпругът й я беше напуснал заради жена, която пишеше „нъправи” место „направи”? Заради жена, която не знае, как се изписва относителното местоимение „което”? Заради някой, който смята, че превъзходната степен не се пише с тире? Грамотността е проницателно изражение на деликатността на душата. Който не я притежава, може да живее така, както му харесва. Според документа, който трябваше да подпише, причината за развода беше "несъвместимост на характерите". „Нищо по-вярно”, помисли си Офелия. „Правописът говори много за характера” и го подписа.
Най- накрая, съпругът й се измори да се старае заради нея и замина да се старае за някоя друга. В първите дни, самотата прорязваше Офелия като нож и толкова се тормозеше, че сновеше из къщи - ту обзета от ярост, ту обзета от страх. [...]
Един ден смени картините на стената, друг ден подари столовете от трапезарията, бяха прекалено екстравагантни и модата им отмина бързо. [...]. Накрая атакува и хола с убеждението, че тапицерията на фотьойлите се нуждае от спешна подмяна. Тапицерът пристигна в същия ден, в който й връчиха писмената молба за развод. Остави я настрана и се замисли за някои по-прозаични неща от разлюбването с шест букви. Започна да търси нов цвят в каталога, спря се на бледо зелено и тапицерът извика асистентите си да занесат мебелите в ателието. [...] Oфелия ги проследи с поглед и продължи да разглежда множеството находки, които намираше между седалките: едно копче, две карфици, една писалка, която беше изсъхнала, ключове, които не помнеше откъде са, един билет за Двореца за изящни изкуства, който така и не успяха да намерят навреме, за да отидат на представлението, дръжка за очила, два бадема и прегънато на четири розово парче хартия, което Офелия взе толкова небрежно, колкото и останалите неща. Отвори го. С големи, неясни букви, посланието гласеше: «Мили: направи, квото ти искаш, квото искаш най много, направи, квото решиш, квото е най добре за теб, квото мислиш, че е най добре за сички». „Квото?”, каза Офелия на висок глас. ¿Нейният съпруг я беше оставил заради една жена, която пишеше „квото” вместо „каквото”? С жена, която пропускаше тирето между „най-много”? С някоя, която пишеше „сички” вместо „всички”? Правописът е една изтънчена форма за изящността на душата и който не умее да пише – да живее, където си иска. Според документа, който трябваше да разпише, причината за развода беше несъвместимост на характерите. „Съвсем точно”, помисли тя. „Правописът отразява собствения стил”. Подписа.
На края съпругът й се умори да живее с нея и замина, да бъде добре с някоя друга. През първите дни Офелия чувстваше самотата като нож , който я пронизваше и толкова съжаляваше, ходеше из къщи ту зачервена, ту бледа и угаснала.(....) Единият ден смени картините по стените, на другият ден раздаде столовете от кухнята, че колкото и модерни да бяха , беше им минала модата.(....). На третият се захвана с хола подтикната от желанието да смени плата на фотьойлите. Тапицерът дойде в момента на получаването на документите по офицялният иск за развод. Остави ги на страни, за да мисли върху нещо по съществено от това - как може да се каже разлюбване със шест букви. Ангажира се с мострите, търсейки нов подходящ цвят и след като се спря на бледо зеленият, тапицерът извика на двамата си помощници да откарат мебелите в работилницата. (...) След като си отидоха, Офелиа събра нещата които вяха останали под възглавничките: едно копче, две топлийки, една писалка която вече не пише, няколко ключа кой знае за къде, един билет за приложни изкуства, за който не нямериха време да уползотворят, парче от очила, две бадемови ядки и едно розово листче сгънато на четири, което Офелия вдигна със същото безразличие с което събираше другите вехтории. Отвори го. Имаше написано обръщение с големи неясни букви в което се казваше: „ Сърце мое – направи това което искаш, това което най-много искаш, направи това което ти реши, направи това което повече те устройва, направи това което чувстваш че ще е по-добре за всички”. „ Направи”?, каза Офелиа на глас. Съпругът и беше отишъл със жена която не знаеше как да използува ударенията в думите и думата / направи/ вместо да звучи като заповед или препоръка за бъдещо решение, тук звучи като в минало свършено време. Граматиката е една проницателна форма на елегантността на душата и който я няма може да живее кадето попадне. Според документа който трябва да подпише, като мотив за развода беше посочено несъответствие на характерите.
„ Нищо по вярно от това”- ромисли си тя. „ Ортографията е едно от несъответствията ”.... И подписа.
