This site uses cookies.
Some of these cookies are essential to the operation of the site,
while others help to improve your experience by providing insights into how the site is being used.
For more information, please see the ProZ.com privacy policy.
MITJAVILLE, Jean et NAUDO, Gérard. « Pétanque Passion ». VI – Les petits secrets… quelques tuyaux & combines un peu rosses… 328 words
- Il est des révélations ou commentaires qu’il ne faut jamais faire, paraît-il ? - Oui, évitez des commentaires mettant en lumière vos faiblesses passagères ou permanentes. Du genre : Ce n’est pas à ma main ! Là j’en mettrai pas une ! Il est impossible d’y aller ! Je l’ai juste lâchée. Qu’est ce que ça roule ! Ne « m’envoie pas si loin ». Je n’y arrive plus ! Ne « passez jamais » à ce genre d’aveux. Dites-vous bien qu’une partie se joue en 13 (ou en 11) points, et que, avec un peu de chance, vos défauts resteront inaperçus… - Quelle est la question qu’il ne faut jamais poser ? - C’est paradoxalement la question que l’on entend le plus fréquemment au cours d’une partie… « Combien, de boules vous reste-t-il ? » Elle est, à mon avis, de celles qui déclassent un joueur et dévaluent une équipe. Car, à tout moment, il faut savoir non seulement le nombre de boules de l’adversaire, mais encore et surtout dans quelles mains elles sont. De la réponse à cette question dépend très souvent la tactique à adopter. Sachant qu’il vaut mieux faire tirer un pointeur et pointer un tireur…
Au sujet de cette fameuse question à ne pas poser, je me souviens d’une anecdote qui date de quelques années… Au cours d’une partie de début de concours, un des joueurs de la formation qui nous était opposée se tourna vers mon frère Jean et lui demanda : « Vous avez combien de boules ? ». Jean lui répondit sans sourciller : « Deux ! »… Après un moment d’hésitation, celui qui avait posé « la question qui ne se pose pas » de revenir à la charge : « Comment deux, il ne vous en reste qu’une… »
Et Jean de répondre sur le ton de la galéjade : « Oui, une ! Mais dans les mains de mon frère, elle en vaut… deux ! »
Изглежда, че някои признания и коментари никога не трябва да бъдат правени? - Да, избягвайте коментари, които изкарват наяве моментните или постоянните ви слабости. Като например: Това не е по силите ми! Тази точка няма да успея да я отбележа! Няма начин да я запратя чак до там! Аз уж само я подхвърлих, а тя гледай чак къде отиде! Не „ме запращай чак там“. Не мога повече! Никога не „прибягвайте“ до подобни признания. Кажете си: добре че една партия се играе до 13 (или до 11) точки и че с повечко късмет грешките ви ще останат незабелязани... - Кой въпрос никога не трябва да бъде задаван? - Противно на очакванията, най-често задаваният въпрос по време на игра е: „Колко топки ви остават?“ По мое мнение, този въпрос е от онези, които декласират играча и отслабват отбора, тъй като във всеки един момент трябва да се знае не само броя на противниковите топки, но най-вече и у кого точно се намират те. От отговора на този въпрос зависи често и тактиката, която ще се приложи. Като се има предвид, че за предпочитане е играчът да хвърли топката и да я приближи до целта...
Като заговорихме за този нашумял въпрос-табу се присещам за една забавна история отпреди няколко години... В началото на една партия от започващо състезание, единият от играчите от противниковия отбор се обърна към брат ми Жан и го попита: „Колко топки имате?“ На което Жан отвърна без окото му да мигне: „Две!“... След моментно колебание, този който беше задал „неудобния въпрос“ продължи настоятелно: „Как така две, само една ви е останала...“
А Жан му отвръща шеговито: „Да де, една е! Но нея я държи брат ми, тя чини колкото...две!“
Entry #2 - Points:
anonymous
Като че ли има признания или коментари, които е по-добре да не правим никога? - Да, избягайте коментарите, които излагат на показ постоянните или временните ви слабости. Като например: Не можах да я захвана както трябва! Там няма да мога да пратя топка! До там не може да се стигне! Едва я хвърлих. А колко се изтърколи! Не „ме изпращай толкова далече”. Няма да успея! Никога не правете подобни признания. Кажете си, че мачът се играе до 13 (или 11) точки и че с малко повече късмет недостатъците ви ще останат незабелязани… - Кой е въпросът, който не трябва да задаваме никога? - Странно, но това е и въпросът, който се чува най-често по време на мач… „Колко топки ви остават? „ Според мен този въпрос отнема от класата на играча, както и от престижа на неговия отбор. Защото е важно във всеки един момент да знаеш не само броя на топките на противника , а също – и най-вече – в кой играч са те. От отговора на този въпрос зависи каква тактика ще трябва да възприемете. Като знаете, че е най-добре да направите така, че играчът, който хвърля към кошонета, да трябва да избива, а избивачът – да трябва да хвърля към кошонета.
Въз връзка с този въпрос, който не бива да задаваме, се сещам за една случка отпреди няколко години… По време на мач в началото на състезанието, единият от играчите от противниковия отбор се обърна към брат ми Жан и го попита: „Колко топки имате още?”. Жан му отговори, без да се замисля: „Две!”… След кратко колебание, играчът, който беше задал "въпроса, който не бива да бъде задаван", отново се обади: „Как така две, имате само една…”
А Жан му отговори шеговито: „Да, една е! Но в ръцете на брат ми, тя се равнява на… две!”
